Според Джордж Вашингтон бъдещето на САЩ е в мулетата
През 80-те години на 18 век Генерал Джордж Вашингтон, воин на Американската гражданска война, към този момент е международно прочут, което е тъкмо въздействието, от което се нуждае, с цел да получи нещо, което жарко търси: испанското магаре.
Най-добрите магарета в света идват от Испания, само че заради своето предимство над останалите нечифтокопитни животни испанската монархия ги прави незаконни за експорт без кралско разрешение, което силно разочарова Вашингтон. Мулетата по-точно – кръстоска сред мъжко магаре и женски кон – могат да свършат еквивалентно количество работа като конете с по-малко храна и вода и Вашингтон е уверен, че точно те са бъдещето на американското земеделие.
Докато страни от обществения живот след войната, той към момента желае безшумно да способства за триумфа на младата нация – и неговия личен. Маунт Върнън, плантацията във Вирджиния, където поробва стотици хора, страда от войната, инфлацията и крах на реколтата през осемте години, които Джордж прекарва надалеч, и мулетата счита ще му оказват помощ да се върне в правия път.
Вашингтон в Маунт Върнън
Но генералът се сблъсква с два огромни казуса. Той знае единствено за един начин да изведе магаре от Испания, най-малко законно: със заповед на испанския крал Чарлз III, и този развой не е на ниска цена. Така че бъдещият първи президент на Съединени американски щати, който е безпаричен откъм пари, задейства международните си връзки.
Отначало нещата наподобяват обещаващи. Дон Хуан де Миралес, един от сътрудниците на Чарлз в зараждащите се Съединени американски щати, наподобява припрян да задоволи желанията на Вашингтон, само че за жал умира. През идващите четири години Вашингтон среща само неуспехи, до момента в който най-сетне Уилям Кармайкъл, щатният приближен в испанския двор, уведомява Чарлз за манията му на мулета. Кралят е разчувствуван да подреди „ две от най-хубавите да бъдат избрани и ви ги изпраща като знак на почитание “. Това е идеално – Вашингтон получава мулетата без да би трябвало да плаща и стотинка.
Добичетата трябва да дойдат в Бостън с испански водачи и Вашингтон изпраща своя служител Джон Феърфакс да подсигурява, че пътуването до Маунт Върнън ще протече безпрепятствено. Нo, обезпокоителен както постоянно, той дава на Феърфакс и лист с указания:
Когато Феърфакс дойде в Бостън, той открива, че единствено едно от магаретата е оживяло при пътуването през Атлантическия океан, само че за благополучие, съвсем едномесечното пътешестване до Маунт Върнън е без произшествия. Вашингтон, който обича да дава изненадващо глупави имена на животните си – кучетата му се споделят Sweetlips, Drunkard и Madame Moose (Сладкиустни, Пияницата и Мадам Лос) – кръщава магарето Кралския Подарък.
Той е припрян да показа гена на добичето и пусна реклами във вестници, предлагащи услугите му – и мнозина се отзовават. Но веднага се разочароват от хладното либидо на мулето – американските кобили наподобява просто не му бяха симпатични, тъй като Вашингтон се майтапи с племенника си Бушрод, че „ магарето е кралска персона и не желае просташки кранти “.
Но Вашингтон има вяра в Кралския Подарък и след деликатно изследване схваща какво му харесва: две женски магарета едновременно.
Подаръкът обаче не за Новия свят – той идва през 1785 година, само че до 1793 година към този момент е схванат и сакат, откакто стопанинът му го уморява прекомерно доста, и почива три години по-късно. Той оставя след себе си наследник, Компунд, на който Вашингтон разбира, че е по-лесно да се угоди. Петнадесет години след идването на магарето, Джордж към този момент има стадо от близо 60 мулета, които прекарват дните си в изтегляне на каручки и оране на полетата на Маунт Върнън. Въпреки че в никакъв случай не добиват особена популярност на север, където фермерите избират коне и волове, мулетата оставят обичаното животно в селскостопанския юг, където могат да орат до 60 декара дневно.
